Научният проект “Литература и политика”, който се осъществява в Института за литература при Българската академия на науките и в периода 2005-2009 г. е финансиран от Националния фонд “Научни изследвания” в Министерството на образованието, младежта и науката, има за цел да проучи как българската литература /вкл. и българската емигрантска литература, литературата на малцинствата/ – от 30-те години на ХХ в. до наши дни – чете политическото. Издирват се и се въвеждат в научно обръщение неизвестни досега архивни извори и документи от и за преследвани, забранявани и забравени български писатели с оглед разкриване механизмите на взаимовлияния между литература и политика, институции, политически процеси. Изследванията са фокусирани върху издирването, опазването, осмислянето, издаването и популяризирането на българската художествена, критическа и документална антитоталитарна литература, която остана неприспособима към канона на социалистическия реализъм, а и извън националната ни литературна история. Това е литературата въпреки, която принадлежи единствено на самата себе си. Литературата въпреки (или покрай) всеобщия, тоталния контрол над всички сфери на обществения и личния живот на човека; въпреки преследването, репресиите, терора, страха, въпреки свръхидеологизацията, въпреки свръхполитизацията, милитаризацията и централизацията на властта.
В рамките на научния проект “Литература и политика” през 2009 г. в Института за литература при БАН  започна издателската поредица “Другата българска литература на ХХ век”. През март 2009 г. с подкрепата на Фондация “Конрад Аденауер” беше проведена Национална научна конференция с международно участие “Антитоталитарната литература: преодоляване на тоталитарния манталитет”.
Научният проект“ Литература и политика” създава нова база данни, попълва нови проблемни полета за “политиката” на литературата срещу тоталитарното мислене и тоталитарното действие. Проектът прави достъпни цели незаслужено пренебрегвани  пластове от историческото и културното ни минало. Преследвана, цензурирана, забранявана, неиздавана, непроучвана в периода на “реалния социализъм”, днес тази литература възстановява насилствено отнетата ни памет за автентизма на българския обществен живот. За нас е особено интересен и опитът на други страни н изследването на антитоталитарната художествена и документална литература.
Ръководител на проекта е ст.н.с. д-р Вихрен Чернокожев