Земята-майка стене:

Смъртта-всевластница ме покори,
с червения си плащ денят засени –
ята от хищни врани, настървени
за мърша – ще пируват до зори.

Гръд черноземна кръст до кръст покри –
смъртта-всевластница ме разори
и яростна – една се вий над мене.

И тихий ангел на мирът дори
пленен поруган – и обезглавен е.
А в мойти бездни все по-страшен ври,
клокочи огънят на милион геени –
да го изригна – кой ще каже: спри,
децата ти са вече примирени?
Децата ми са кротки и добри,
децата ми са за любов родени...

Земята-майка стене...