Не подигай, мой любезни, ти безсмислени раздори –
тихо! – Срамота е днеска, като вчера пак със тия
дребни ежби. Днес не бива кат преди да се говори
кой бил прав, кой крив и шугав, кой бил пяна, кой
помня...

Хикс бил нам-що... и чрез нам-кой посъбрал добри
парици –

нека събере човекът – вместо вятъра да лапа!
Ама туй-онуй и проче... не забърквай тия трици –
дò ще време да посееш чак на дъното му ряпа...

Игрек, Зет и тъй нататък, с чудни чувства във гърдите
за великите моменти, не изпуснали случая –
ти мълчи и се спотайвай – дяволу куршум в ушите –
да не би да вземе някой, знайш, съвсем да се отчая!

Днес не бива “право куме, та във очи” да се буха –
с други чувства, по-високи, днес е времето богато...
И дори да ти се иска някого да погнеш с “у-ха”,
преглътни смирено “у”-то и посмей се само с “ха”-то!