Дни кървави, кошмарно-мудни.
Война! Жесток, безумен свят.
Низ улиците многолюдни
вървя като низ мъртъв град.

Тук нявга имаше изкуства
и храмове и божества.
Къде са тези светли чувства
и тихи, радостни слова?

Тук нявга имаше театър
и весел Аполонов рой, -
днес мойта столица е шатър
на рат, поведена на бой.

Ах, тези варварски беседи:
“Картеч – граната – смазан враг!
Ура за новите победи!
Шест хиляди убити пак!
На нож народните душмани!
Ще победим. Сам Бог е наш!”

Ах, тези яростни закани
от асфалтираний паваж!