С какъв народ – брилянт, злато –
съдбата ме дарила –
да ти разкажа, кайзер Франц,
едва ли имам сила.

Народ “практичен, мъдър, тих”,
“по ветрища не зяпа” –
с една реч... ха-ха... кайзер Франц,
с една реч... дърта ряпа.

Нà, избор правихме ний днес –
ти смяташ, той ме плаши?
Аз зная твърдо, кайзер Франц,
избрани са пак “наши”.

Па и каквито щат да са,
без друго ще са мои –
тъй аз магьосвам, кайзер Франц,
туй стадо от герои.

Пък ако бунтът някой ден
двореца ми задръсти –
на власт ще викна, кайзер Франц,
сам Брута – Станчев Кръсти.

Историята не познава
по-тих републиканец!
Как той ще рипа, кайзер Франц,
по моя ловък танец!...

При тоз народ “практичен, тих”,
когото тъй разбирам –
ти вярваш... ха-ха... кайзер Франц,
че аз ще абдикирам?