Безчетни поражения и вечна суета.
О, сладко помрачение – аз влюбих се в смъртта.

Дойди, дойди, възлюбена, от тъмни брегове –
една душа изгубена на помощ те зове.

Ти майки си божествена за болните деца,
сияйна и тържествена, кат хиляди слънца.

Дойди, дойди, невкусена, за моя сетен пир,
една душа покрусена у тебе търси мир.

Изпих до капка глътките на всеки сладък грях,
жадувам за прегръдките на твоя леден смях.

Дойди, дойди, таинствена, със хиляди лица,
ти майка си единствена за болните деца!