Съдбата посипа стрели
над тебе – но ти не заплака.
Ти казваше често: боли,
но в моя път чудо ме чака!

И ти го най-сетне дочака
незнайното чудо – нали?

Ранената вечер проплака,
гъстеят бездомни мъгли.
О, кой ще пригали сирака
и горкий му час сподели?
самотно и страшно във мрака
дъждът незапирно вали...
И посохът тихичко трака...

Боли, безнадеждно боли.