Над булвара, пъстро оживен,
греят сякаш хиляди слънца.
Пролетта изпраща тоя ден,
да подмами пъпки и сърца.

Над булвара весело ечи
многозвучен химн на любовта.
Колко много пламнали очи,
цъфнали усмивки и уста!

Бавно стъпяй: тоя дълъг път
цял зарит е от целувки пак.
Тук се ронят те – и кротко спят,
непопаднал във целта рояк.

Как е хубав шумният булвар!
Усмихни се, друже мой, и ти!
Но сърцето – хилав мой другар –
в аритмичен танец пак трепти.

Там тревожно трака някой днес –
от смъртта ли е печален зов?
Може би последна кобна вест?
Може би... последната любов!