Най-после пак съм между вас,
като в семеен кръг роднини!
Три месеца разделят нас,
но сякаш бяха три години!

Да знайте колко бе ми жал
и колко днеска ми е мило
да гълтам текста ви пустал,
да дишам вашето мастило!

Да слушам свежи ругатни,
с опашки, като на комета,
и белокоси новини,
и шугави антрефилета.

Уводки, писани с вода,
лъжи, подпуснати без такса,
и тази яростна вражда
към третокласната синтакса.

Елате, мили, окол мен,
вий, моя неизбежна свита,
и спомняйте ми всеки ден
за мойта родина честита.