Жена! Най-сладък дар на боговете!
Дъхът на твоите погледи опива.
Сърцето ми се в тръпна болка свива,
кога плътта – плътта ти предусети.

Очите ти ласкаят и шептят,
от устните ти – алени пожари –
лукави благовония лъхтят.
Целувката ти ненаситно пари.

Веднъж ли, голо и заруменяло,
прегръщах твойто малко, светло тяло!
Немирната ти гръд трепти под мене,
гласът ти в жадена притома стене, -
бесней кръвта ми в шеметна игра!
И плът в плътта – и твойто алчно още...
Жена, жена! – и тия знойни нощи...

Уви! Ти никога ме не разбра!