Декемврий, декемврий! (Стана обичай
за всеки нов месец да пишем поезия.) –
О, месец на белите нощи със чай,
на дивните нощи от сняг и магнезия...

Във моята памет заровени спят –
декемврий! – вълшебства за минали бдения:
за спящий градец и за дългия път
подир репетиции, подир представления...

С кого ще си ходиме? С вас или с вас?
А вий до дома ще ме заведете ли?
О, как не! – и ето: пак с нея съм аз,
и ний сме сами – и звездите свидетели.

И в глухата среднощ – глава до глава,
признания тихи, целувки сподавени,
и плахи сълзи – и печални слова,
едвам произнесени – мигом забравени...

Декемврий, декемврий – как дивен си ти,
със своите нощи от сняг и магнезия,
тъй бели, кат чисти детински мечти,
и светли – от много любов и поезия...