Студ – тънък ветрец хапе, реже те
направо откъм снежна Люлина...
Вървя с тълпите на младежите.
- Къде, красавице забулена?
От теб любов ми намирисува,
но моя изглед малко жален е!
- Къмто градината Борисова
отивам, ч и ч о, на пързаляне!

Замръзва пламенно признание –
висулка нова под мустака ми –
зер ледовитото дихание
не спира откъм снежна Люлина...
На чие сърце пак да потракаме?
Уви, със таз яка ожулена,
с туй палто, жалко до умиране,
успех не можеме да чакаме,
ще бъдем вечно афронтирани!...

А как са хубави проклетите
жени във тоя ден студения!
Как будят те у мен куплетите
на сладки минали вълнения!
Но – писка ледний дъх на Люлина:
Не е любов за сиромасите,
закрий душата си обрулена,
иди си, ч и ч о, у дома си ти!