Влязох. Бяха почнали отколе –
никой не запомнил откога –
влязох, роб на непозната воля,
цар със свойта царствена тъга.

Милион очи следят смутени
и горят във жажда, блуд и страх,
шепнат се молитви вдъхновени,
чуе се ту плач, ту странен смях.

Само в мен се нищо не откликна,
не разбрах неведоми слова,
само аз не смогнах да проникна
на тълпата в тъмната мълва.

И напразно влязъл – бързо свърнах
към вратата... где посем сега? –
И отвън пак глухо се обгърнах
в черна тога, царствена тъга...