В туй блатце всеки си по нещо хвана –
а ти си пазиш чистички краката;
непоправим си ти – и си остана
да смъркаш на живота зад вратата.

Виж, в парламента заседават днеска
редица твои вчерашни другари –
съдби решават – като в хумореска!
И хвърлят мрежи кой където свари...

И как са важни те със тебе вече!
Едвам те виждат кат вървиш из пътя;
или пък се отбиват отдалече,
от страх умът им да не се размътя.

- Къде си тъй забързал бе, Иване?
Ела да си намокриме езика!
- Не мога! – каже. – Има заседанье
по външната държавна политика.

А пък от политика той разбира,
тъй както ти – да кажем – от Талмуда,
или от Пенчовата нежна лира –
шопкиня някоя си баба Груда...

Ала Иван, запретнал панталони,
във тинята все едра лова дебне;
той като теб ветрищата не гони
и няма страх от пристави съдебни.

И скоро ще го видиш ти Ивана
със три модерни къщи, с автомобил,
а ти ще чакаш от небето мана,
и внуците си в дългове заробил...

В туй блатце всеки влезна – улови си,
а ти стоиш отвън и дигаш врясък.
Ти искаш да си чист? – ех, остани си
там, дето си – на сухо... и на пясък.