Другари, моят скърбен ден
отхожда бързо на залязване;
кога умра – над мен, за мен
не искам никакво приказване.
Кажете: на душа му мир! –
и ме затрупайте във ровеца,
и надращете с тебешир
последната ми игрословица:

“Самия Сатана
съдбата му нарече я:
животът му мина
в безброй противоречия.

Живя по общий ред,
но само с настроения,
и без да бе поет –
писа стихотворения.

Роден аристократ –
във вечно безпаричие,
живя като във ад,
но с нужното приличие.

И в своя нежен страх
и весело безволие,
редактор бе на “Смях”, -
умря от меланхолия!”