Когато удари дванайсетий час, -
аз искам да гръмне тържествено месата!
Амин, алилуя! Спуснете завесата!
Аз бях – и не съм вече аз.

Обичам красива, изящна смъртта,
със бавна, усмихнато-тъжна агония, -
обичам античната смърт на Петрония,
ръка за ръка с любовта...

Когато удари дванайсетий час,
аз искам да гледам безумна феерия –
аз сам ще разкъсам разтленна артерия!
Аз бях – и докрай ще съм аз!