Че-ло-век! Как гордо звучи това!
Максим Горки

Низ улици, площади и полета,
нелепо многоброен, той гъмжи.
И в чудния безкрай на битието
живее само с няколко лъжи.

И все върви – безумно алчен, дързък
със вярата, че е богоизбран.
И век след век напредва все по-бързо
към прародителя – орангутан.

Създание практично, многолико
във животинския си луд набег...
И няма нищо славно и велико
в това, че тази твар е... че-ло-век.