През десет века ти звучиш немлъчна –
и робска, и свободна – родна реч;
ту плахо-весела, ту мрачно-злъчна,
и гален шепот – и стоманен меч.

И ако в десет – ни един изгубен
век нямаше – какво би било днес!
(Уви! Туй “ако” – казал го е Любен –
глад означава – никак не прогрес.)

Дано тогава десет бъдни века
изпълним ний с културни тържества!
(“Дано”? – Пак зло е! – Прав си е човека:
“дано” и “ако” – все сме си това...)

Прогрес? Култура? Дай Бог! Но кой знае?
(“Дано” и “ако” вечно гладни спят!) –
Духът на Т. Х. Станчов днес витае
над нази повече от други път...

И ако с пет куплета невъзможни
и аз ознаменувах твоя ден –
о, Клименте, прости раба нищожний,
че потревожи твоя дух свещен!