- То всеки занаят се с труд падвива,
ама и твоя зор коджа го бива:
току да писваш смешки, щеш не щеш;
беля ли имаш, зло ли те слетяло,
хемен пиши за щяло, за нещяло –
зер може и от глад да си умреш!

Във старо време, хе-е бълдър-години,
и Настрадин така бил. Кой где мине:
“Ей, ходжа, я кажи един масал!”
И той, сюрмаха, казвал – стари, нови,
той си ги имал смарлама, готови
масали и лъжи дорук чувал.

Веднаж го спрял сред пътя падишаха:
“Ей, ходжа, стой! Заклинам те в аллаха,
кажи една лъжа, ама бирден!
Узнах, че ти ги харно кондордисваш,
умееш със майтапи да залисваш...”
Но ходжата го гледал нажален...

- Падишахъм! – изплакал той. – Съдбата
каил не става: майка ми, горката,
умря нощес, та съм с голям кахър...
Не ми се днеска нищо уйдурдисва...
Прощавай и недей се докундисва,
че ти прекършвам царския хатър...

- Вай заваллъ! – султана жално викнал
и сноп каймета му в ръката тикнал:
- Вземи това; знам, че не си богат!
Мъртвецът има хепийдже масрафи...
Аллах да й дари татлъ пилафи!
Или я погреби със салтанат!

След час, след два султанът от сарая
чул гюрултия вън... Каква е тая?!
Отворил пенджерата: цял билюк
хашлаци, с зурли и с тупани,
крещят и пеят, до един пияни,
и Настрадин на баша, кьор-кютюк.

- Бре, керата! – изкряскал му султана. –
Какво се магаросваш сред алана
със таз тайфа сархош-аркадашлар?!
Наплюскал си се днес за проклетия!...
- Прощавай, падишах, че съм кефлия –
отвърнал Настрадин, - днес съм на кяр!

- Ти, берекет-версин, добра заплата
ми даде днес за тезелден-лъжата!
Пък майка ми е здрава, топ-гиби...
Аз цял ден пия с твоите каймета,
но и за нея нещо взех, адет-аа:
кадън-гьобе, сютлаш и маллеби...

- Така и ти – Кючук-Хасан заключи,
решил днес лично мене да поучи: -
Нареждай там масали и лъжи,
със труд, със зор, то мъката си мъка,
но гледай да ти е добър айлъка
и берекет-версин тогаз кажи!