Привечер под чинара, при чешмата,
където чучурката сладко пей,
седи Кючук-Хасан – Низами-бей
и важно-важно глади си брадата.
Познавам го като деликанлия,
пръв уфарда в града и мемлекета,
когато с коня влизаше в кръчмата
и ненаситен на жени гидия,
преследваше вдовици и момета,
каносани Айшета и Фатмета...

Седи Кючук-Хасан там при чешмата,
замислено поглажда си брадата.
Той днес минава за мъдрец, за стар,
за “ихтияр-адам” го знаят вече,
ала очите му излъчват жар,
щом зърне женска рокля отдалече.
При туй видях го неотдавна сам,
как тоя мъдър ихтияр-адам
пак дебнеше веднаж край плетищата
на Кел-Мехмеда куция момата!

Затуй отидох при чинара днес:
- Акшам хаир-олсун, Низами-бей!
Той ме посрещна с теманета, с чест:
- Буюрун! Как се сбърка тоз път, брей,
да се отбиеш тук на ферафлък?
Где скиташ там из оня мегданлък?
При стари хора май не ти се ходи –
ей, чоджум, тя и тебе ще споходи!
- Как, Низами, нима се смяташ стар?
- Е, то се вика, че съм ихтияр!
- Но гледам: все окото ти на млади!

Тогава той чубука си извади,
усмихна се, брадата си поглади
и рече: - Чоджум, туй да ми е грях!
Но знай, че тъй го наредил аллах!

И продължи: - Мъжът, докат е млад,
ръцете му опипват разен свят,
без разлика на хубост и години,
ала когато петдесетте мине –
тогаз – да моли от аллаха здраве,
а той сам трябва сметката да прави...

- Как, сметка ли?
- Годините ще смята:
събира своите и на жената
(доколкото можал да ги научи!),
дели на две – и трябва да получи
без друго само тридесет и девет!

- Как? Тридесет и девет казваш?
- Евет!
Аз, да речем, съм днеска на шейсет:
мен стара баба хич не ми се пада! –
Така е заповядал Мохамед! –
Вземи калема: колко да е млада?
Ще видиш: осемнайсет! – пресметни я!
Е, хайде, нека да е хаирлия!

И Низами отпусна гърлест глас
и се разсмя, речи като паша...
Все пак той нежна имаше душа
за чувства, увлечения и страст...

След туй напълни втори път чубука,
извади прахан, пална и засмука...