|
Антология "Димитър Подвързачов" -
Под Чинара
|
|
Привечер под чинара, при чешмата,
където чучурката сладко пей,
седи Кючук-Хасан – Низами-бей
и важно-важно глади си брадата.
Познавам го като деликанлия,
пръв уфарда в града и мемлекета,
когато с коня влизаше в кръчмата
и ненаситен на жени гидия,
преследваше вдовици и момета,
каносани Айшета и Фатмета...
|
|
продължава>
|
|
|
Антология "Димитър Подвързачов" -
Под Чинара
|
|
Кара-Мехмед, Дели-Хюсни и Кьор-Осман –
и трима баш авджии в мемлекета –
в зори нарамиха виран-чифтета,
поеха кърищата – за глиган...
Ха тук, ха там, изръшнаха гората,
изтрепани, пребити, гладни.
Но все пак знаеха си: лов ще падне.
Хич може ли: за срамотата
на касабата
|
|
продължава>
|
|
Антология "Димитър Подвързачов" -
Под Чинара
|
|
Добродетел без награда
не остава никогда.
С т а р и я т п о е т
Минавах сам, замислен, през алана
и си прелиствах нещо във джуздана,
току ми викна някой: - Ей, паша!
|
|
продължава>
|
|
Антология "Димитър Подвързачов" -
Под Чинара
|
|
Откакто се хавата бузаттиса,
от баа-бузу насам, и замириса
на соуклук, на Божич и на сняг –
с Кючук-Хасан избягахме в превара
от ферафлъка летен под чинара
и се прибрахме в кафенето пак.
Там – все познати, стари османлии,
|
|
продължава>
|
|
Антология "Димитър Подвързачов" -
Под Чинара
|
|
Таз вечер закъсняхме със Хасана
във кафенето. Но пък не остана
нито един въпрос неразрешен:
с пет-шест кафета, няколко шурупа,
оправихме бирденбире Аврупа
и цялата дюня хемен-хемен...
|
|
продължава>
|
|
Антология "Димитър Подвързачов" -
Под Чинара
|
|
- Ружди! Я тезелден стъкни кюмбето
и яптардисай две татлъ каавета –
каавето е себап подир аптес!
Ама да бъдат тежки, каймаклии,
като за хора стари мераклии...
Ами какво чух аз за тебе днес?
|
|
продължава>
|
|
|
Антология "Димитър Подвързачов" -
Под Чинара
|
|
- То всеки занаят се с труд падвива,
ама и твоя зор коджа го бива:
току да писваш смешки, щеш не щеш;
беля ли имаш, зло ли те слетяло,
хемен пиши за щяло, за нещяло –
зер може и от глад да си умреш!
|
|
продължава>
|
|
Антология "Димитър Подвързачов" -
Под Чинара
|
|
- Мемиш бе, Демирджиолу, Копука –
видях го геченде, че трака, чука;
- какво си се запретнал бре, Мемиш?
- Нà – отговаря – днес ми спрял сахатя,
та ще го чукна, ще го поразклатя,
да тръгне дяволът! – Бак бир джумбиш!
|
|
продължава>
|
|
Антология "Димитър Подвързачов" -
Под Чинара
|
|
Прочул се Мустафа, баш шербетчия ---
Шербетя, то се знай, че е ичкия,
ний анджак го държим за соуклук. –
Курдисал си чадър насред сокака
и викал и преливал във бардака:
Татлъ шербет! Буюрунус! Буллук!
|
|
продължава>
|
|
Антология "Димитър Подвързачов" -
Под Чинара
|
|
Веднъж пред кафенето сред алана
се спречкаха Алито със Шабана –
събраха свят и дигнаха кавга.
Берберинът, Сабрито, се завтече:
- Ще ида да ги помиря – ни рече, -
ще ги оправя аз, хем ей-сега.
|
|
продължава>
|
|
Антология "Димитър Подвързачов" -
Под Чинара
|
|
Тамам пред кафенето с Курт Алия
седим на лаф-моабет по икиндия,
приказваме си тъй, шуну-буну, -
зададе се Кючук-Хасан отгоре,
ядосан и на себе си говори:
- Гиди кьопоолу! Мешеодону!
|
|
продължава>
|
|
|
