Глава втора: Борбата

1/218. И Богу додеяли грозотиите и срамотиите, които вършили гърците в това свято място – чистия и светъл Бачковски манастир. И дал Той прозрение на братята монаси да намерят изход от това злощастие, като ги научил какво да направят. Ще каже може би някой, който чете тази книга: „Как Бог им е показал този път, за да се отърват от фанариотското иго и от богуненавистните дела, които позорили Светата обител?” И това ще бъде за укор на тези или този, който би казал това! Нима Бог не е сътворил човека по Свой Образ и Подобие? И нима, когато човек подири истината и правдата, благочестието и добродетелта, той не се обръща към Твореца си безгласно? Защо ще е потребен Господният глас да прогърми и да изрази волята си? Безгласно и Бог наставлява Своите люде. И когато това, що те творят, излезе на добър край, виждат Божието вдъхновение и всесилната Божия Десница, Която ги е водила! Не видят ли това, те са слепци, заслужаващи съжаление, а не порицание и укор. Защото само слепците не виждат, че всяко промишление е от Бога!

2/219. Промислили братята от Светата Бачковска Обител, че е дошло време да отхвърлят от шиите си игото на фанариотите и да бъдат свободни в Свободното Отечество! Защото много зло и много срам били паднали върху тях. А нима не Бог им е казал да не забравят волята на тогова, който с най-чисти боголюбиви и добродетелни пориви им е създал манастир хубав, като самия Божий рай? А нима не Бог им е напомнил за удивляващите всеки ум и умиляващите всяко сърце ч у д е с а, които са се извършили в тази Света Обител, когато в нея със смирение и страх Господен са служили игумени като: Григория Вавина, равния на ктиторите всепреподобен иеромонах господин Матей, всепреподобния иеромонах господин Партений, народолюбивия и свободолюбивия господин Христофор и многома още други. А сега братята видели, че в техния от Бога пазен дом, се вмъкнал чужденец – и не благочестив поклонник, или изморен странник, а разрушител и светотатец! Научили и това, че искат да им затворят очите за истината и правдата и да им дадат нов УСТАВ на мястото на древния и с Божие вдъхновение създаден ТИПИК от господина Григория! И това изпълнило сърцата им и с горест, и с благороден гняв! Многажди те се оплаквали на Цариградския патриарх, а той – дори по-лош от тези, които грабителствували из манастира – не хаел и не марел за тази прочута и прославена светиня – Бачковския манастир – и не правел за него нищо добро! И по Божие внушение братята решили сами да направят доброто, което ще издигне Светинята на истинската ѝ висота такава, каквата тя била още в старите времена, тогава когато благочестивият господар Фридрих Барбароса ѝ отдал почит!

3/220. Станало това на Втория ден на Великден – 18 априлий 1894 лято Божие. Като се свършила тържествената лития и празненството, извършвано всяка година на този ден в местността Кловията (поради което в манастира били надошли хиляди и хиляди поклонници и богомолци), братята се събрали в съборната стая и като приветствували дошлия от Пловдив манастирски брат архимандрит Акакий, който по това време бил предстоятел на храма „Св. Димитрий” в речения град, и – избрали го за свой игумен! На следния ден – Светлия Вторник – след вечерня, братята отново се събрали и повторили вече писмено избора на архимандрита Акакия; избрали за епитроп (или както по него време се казвало: „дихей”) иеродякон Антим Димитров. На този избор бил и архиерейският наместник в Станимака – свещеник Леонидас, а той одобрил всичко станало. Подир няколко дни обаче, като го заплашили станимашките гъркомани – отрекъл се от подписа си.

4/221. Но гърците не само заплашвали! Като отишли в манастирския метох в Станимака по работа, новият игумен и дихей били нападнати от една шайка гърци, които, като изпочупили вратите и прозорците на метоха, започнали да бият всички, които се намирали вътре. Пострадал зле и високопреподобният Господин Акакий и иеродякон Антим. В същото време друга шайка от станимашки гърци нападнала манастира. Отначало тези прикрити злодеи влезли в манастира като поклонници. Монасите не подозирали, какви са тези звярове, докато те не се показали сами! ... Така жестоко били всички монаси, че неколцина от тях, трябвало да бъдат отнесени бързо в станимашката болница, за да ги лекуват от раните им. А то, бездруго, биха станали и убийства, ако в Станимака не се намесила полицията и не пратила стражари да прогонят разбойниците, нападнали метоха; и ако селяните от село Бачково, като подозрели каква е тази „група богомолци”, що отива в манастира, не се дигнали след нея, та успели да спасят манастирското братство и да оставят стражи, докато дошли и тука държавни стражари, за да пазят реда. Това станало на Светлата Сряда: 20 априлий 1894 лято.

5/222. Колкото срамно и позорно да било това злодейство на станимашките гърци, зад които стоял крадецът х. Николау, па и сам пловдивският гръцки владика Фотий, последвалото друго злодеяние било по-голямо: гърците наклеветили монасите, бачковските селяни и българите от Станимака, че уж ги били нападнали! Ала пловдивският окръжен управител разучил работата, съобщил, където трябва, за вината на гърците и за да не се случи втори път такова разбойническо нападение над Светата Бачковска Обител и нейното братство, оставил стражари да пазят. А гърците, като видели, че не постигнали нищо с разбойничеството си, а напротив съвсем загубили властта си над манастира, побързали да съобщят на патриарха Неофита Осми, а той, като събрал Синода си на 30 априлий, съставил акт за низвержението на архимандрита Акакия и съобщил синодалното решение на пловдивския Фотий. А този пък, на 2 май 1894 година с писмо под № 325 съобщил на Архимандрита Акакия за низвержението му.

6/223. Оскърбени от това патриаршеско деяние, което било съвсем несправедливо, защото еднички братята имали право да си избират игумен, още повече, че пратеният им от Цариград такъв – Макарий – бил извикан назад, братята монаси не само не се побояли от наказанието, наложено на архимандрита Акакия, а напротив: на 5 май се събрали отново и пак направили избор за управление на Манастира. И избрали за игумен пак Високопреподобния архимандрит Акакий, за епитроп (дихей) иеромонах Герасим, за управител на манастирските имоти иеродякон Антим и за настоятели – трима души селяни от селото Бачково. Този избор бил заверен от кмета на селото Бачково – Филип Илиев. И така, като се извършило всичко това според обичаите на манастира, според повеленията на Типика, оставен от господина Григория Бакуриани и според съществуващите закони в Българската държава, братята направили едно прошение до Високопреосвещенния Господина господина Натанаила, Митрополт на Св. Пловдивска епархия, в което го молили да ходатайствува пред Блаженнейшия Екзарх Български, щото манастирът им да премине в лоното на Светата Българска Народна Православна Църква. Тази важнейша по своето значение бумага се съхранява и до днес в архива на Светия Синод на Българската Църква. Под нея са се подписали: игумен Архимандрит Акакий, епитроп иеродякон Антим, иеромонаси Иеремия, Григорий, хаджи Иеремия, иеродякон Иоаникий, монаси: Мелетий, Кирил и Гедеон и еклисиарх Михаил. Това било сторено на 7 мая месеца от 1894 година.

7/224. Написано било от братята и друго прошение: до Министра-председателя и министър на вътрешните работи Стефан Стамболов, с което му съобщавали, че от 5 май 1894 година манастирското братство признава единствено духовната власт на Светата Българска Екзархия и отхвърля завинаги повиновението си на Фенерската Гръцка Патриаршия.