Глава трета

В лоното на Светата Българска църква

1/225. От Петия ден на мая месец, лято Господне хилядо осемстотин деветдесет и четвърто в Светата Бачковска Обител се е споменувало при Божествените служби името на Българския Екзарх, на наместник екзарха, а нине – името на Светейшия Патриарх Господина господина К и р и л а .

2/226. Ала не така лесно се е утвърдило приемането на манастира във властта на Светата Екзархия. Много трудности и грижи имало още, както манастирското братство, така и висшата църковна власт на Българската Църква, та и политическата власт на България. Само петнайсет дни след великото събитие, на 20 май 1894 година завърналият се преди месец и въпреки забраната на държавните власти, настанил се в метоха на манастира в Станимака М а к а р и й, подбудил гръцкото население в този град да нападне Манастира и да го завладее насила. Една тълпа от около триста души се упътили към Светата обител, ала властта изпратила полицейски части и те възпрепятствували на престъпните размирници да проведат злодейското си дело. След това гърците и не помислили да повторят този си престъпен опит. Тогава Цариградската патриаршия, като се позовала на приятелството си с турците, започнала да се бори с политически клевети и интриги, та да си възвърне Бачковския манастир, за да го доограби и съвсем разруши. Ала не позволила силната Божия десница да бъде сторено това зло! Българското правителство, за да докаже правотата на манастирското братство и да установи грабителската дейност на пловдивските гръцки владици и гръцките игумени, изпратило в Пловдив честнейшия и глубокочтим от всички българи и от видни чужденци Господин Марко Балабанов да поиска от гръцката Митрополия едно порядъчно лице, с което да изследват всички дела в Бачковския манастир и да докладват истината: единият на българското правителство, а другият на Цариградската Патриаршия. Господин Марко Балабанов бил бележит правник (юрист), познат не само в България, а и в чужбина, а още познавал гръцки, турски и французки езици съвършено. Явил се той пред Митрополита Фотия и му казал с каква задача е натоварен, а митрополитът, като гледал все повече да разтакава работата, казал, че няма нареждание от патриарха цариградски да съдействува за такова разследване на манастирските дела. Чак на 17 август той назначил лице от гръцка страна за такова изследвание – Доктор Ахилей Мавридис, същият, който по-рано бил член на манастирската ефория. Срещнали се двамата изследователи (анкетьори), ала до никъде не могли да се разберат, защото гъркът искал, преди да се почне каквато и да било работа, Балабанов да подпише, че признава властта на цариградския патриарх над манастира. А Балабанов не можел да извърши такова действие, защото нямал нито право да го стори, нито пък имал съвест да твърди неистината, че патриарх грък ще има власт в един манастир, чийто ктикор – приснопаметният Господин Григорий Бакуриани – клетвено запрещавал дори само присъствието на гърци в Манастира. Като изтъкнал това, Мавриди си отишел и вече не се явил на срещите, които господин Балабанов му давал. Тогава този се видел принуден да замине сам за Светата Бачковска Обител, което и сторил на 23 августа месеца. В манастира братството го приело с тризвон и приветствена реч, като справедлив и честен пратеник на Светата Екзархия и на Българското Правителство.

3/227. Дълго престоял Господин Марко Балабанов в Бачковския манастир (до 17 септемврий 1894/) и проучил работите добросъвестно и справедливо. От изследванието, което той представил до Правителството и Св. Синод се възползувахме и ние в този си труд и всичко почти, що разказахме за гръцките грабителства и злосторничества в Бачковския манастир, вземахме от този документ. Но въпреки яснотата на цялата работа, приемането на Светата Бачковска Обител под Духовното попечителство на Българската Екзархия се проточило още дълго време поради политическите извъртания, които вършила цариградската патриаршия (патриарх тогава бил Антим Седми). Едва на 8 декемврий 1894 година се извършило това велико дело! На този ден, председателстващият Светия Синод – наместникът на Негово Блаженство Екзарх Йосиф Първи – Високопреосвещеният Доростолски и Червенски Митрополит Господин господин Г р и г о р и й докладвал на Синода как стоят работите с преминаването на Бачковската Обител към Екзархията и Светият Синод единодушно решил: „Ставропигиалната Бачковска обител „Пресветия Богородици”, заедно с цялото си братство се приема и се причислява към Светата Българска Църква”, това се записало в протокола на Св. Синод № 34 от същата дата. В същия протокол са записани решенията да се отмахне низвержението на Всепреподобния архимандрит Акакий, да се утвърди изборът му за игумен и да остане той такъв до извършването на нов избор. Под всички тези решения се подписали Високопреисвещените Митрополити: Доростолски и Червенски Григорий, Самоковский Доситей и Варненски и Преславски Симеон.

4/228. На 22 ден от декемврия месец на лято спасително 1894 пред манастирското братство в Светата Бачковска Обител били прочетени две Високи Послания от Светия Синод на Българската Църква, с които се съобщавало приемането на Манастира в Лоното на Българската Екзархия и освобождаването на архимандрита Акакия от несправидливо, незаконно и пристрастно наложеното му наказание: низвержение. Така по велика Божия милост и по Негово Всепромишление се завърши веднъж завинаги разпрата, която гърците подържаха като рана живеница в снагата на Бачковския Манастир!

Да пребъде през още хилядилетия Божия Светлик в Светата Бачковска Обител и да озарява Неговата Светлина вярващите и молещите с покайно смирение Неговата Благодат!