Обяснителни бележки

1. Както се каза и на стр. стр. 95 и 96, тази книга се изгради върху ръкописната „История на Манастира” от г. Станимир Станимиров, която проверихме по посочените в нея източници, както и в материали, неизползвани от г. Станимиров, поради внезапната му смърт. Пак поради същата причина, много от работата на този виден наш историк има характер на черновка и нам се налагаше да бъдем особено внимателни, да проверяваме основно, дори да отхвърляме някои недоизяснени места. Така или иначе, основната заслуга за написването на тази книта – като не считаме залягането на Преосвещения Господин Симеон – Епископ Траянополски и игумен на Светата Бачковска Обител и на Манастирския Братствен Събор – лежи в дългогодишния и добросъвестен (макар не окончателно завършен) труд на г. Станимир Станимиров.
2. Освен посочената използувана литература, нужно е да споменем още:
а/ Георги Димитров. „Княжество България”, ч.2-а
б/ Проф. В. Н. Златарски. „История на България”, ч.1-а и 2-а, т. 1-и
в/ Академик Державин. “История Болгар”, ГОСИЗДАТ, Москва, 1928 г.
г/ Проф. П. Мутавчиев. „История на Българите”, ч. 1-а
д/ Сборен труд. „История на България”, издание 1954 г. на Академия на науките, София
е/ Списание „Византийский временик”. СПб.
ж/ Вера Иванова. Стари църкви и манастири в Българските земи; Годишник на Нар. Музей за 1922/25 г., стр. 538-539
з/ Грегориос Пакурианосс. „Мегали доместикос тис Диесос, ке то и автон типикон тис монистис Петрицонитисис”, издание Лайпциг, 1888 г.
Тази книга, дисертация на Георги Мусеос, грък от Станимака, пред Университета в Иена, е написана с рядка чесност и съзнание за научна отговорност; екземплярът, върху който работихме, се намира в Архива на Министерството на Външните работи, към делото за Бачковския манастир (№ 21/6 за 1896 г.)
1. Разгледали сме и сме проучили и всички отделни публикации в ежедневната преса във връзка със Светата Бачковска Обител, като статиите, печатани от Йор. Иванов във в-к „М и р”, по повод пътуването на Пол Люка през България и др. Но смятаме, че в една такава книга обясненията под линия са съвсем неуместни и затова не сме ги посочвали.
2. Използвахме много легенди и предания, които в основата си имат повече или по-малко историческа правда. Такъв е случаят, който разказваме за покръстването на Рупчоските българи. Безспорно, в такива случаи ние сме си позволявали и известна свобода на въображението, за да дадем по-голяма оживотвореност на разказваното събитие. Такива волности са си позволявали и старинните летописци, с които разбира се ние нямаме кураж да се сравняваме. Все пак, подчинявали сме творческото си въображение на принципите на Светата ни Вяра и на многобройно повтаряните чудеса, които са ставали во Имене Господне.
3. Книгата Кондика ние завършихме до преминаването на Бачковския манастир под върховната църковна управа на Светата Българска Екзархия. Това направихме, понеже за следващите събития в „Историята”, написана от г. Станимиров, е разказано или много накратко, или съвсем не е разказвано. Така например, липсва един цялостен и хронологически правилно датиран каталог на игумените на манастира след 8 декември 1894 г.; липсват данни за много важни и съществени събития в живота на манастира, примерно казано: изгарянето на западното крило на манастира и намерените жълтици, както и произнесеното по този случай заклинание на игумена; събарянето на камбанарията; постройката на източната фасадна част и преместването на камбаните; събарянето на моста, строен от майстор Васил; посещаването на манастира от високи гости; прерисуването на портрета на цар Иван Алескандър и още много други подробности, които са от особено значение за манастирската история, основа на която е една КОНДИКА в истинския смисъл на думата.
4. Помъчихме се да изразим манастирската летопис със стилните средства на нашата агиогрофия и кондикална книжнина от късните векове, непосредствено преди освобождението на България. Разбира се, това не всякога ни се удаде, поради рязката разлика между онзи стил и стилът на нашата съвременна литература. Ако, обаче това ни се вмени в грях, ние ще се утешим със съзнанието, че сме направили, колкото сме могли, и то сме го направили с най-добра любов към Родната Православна Църква и конкретно към Светата Бачковска Обител, пред чиято Покровителка – Пречистата и Преблагословена наша Майка и Закрилница – Светата Дева винаги смирено сме коленичили и изповядвали своето безсилие да Й въздадем слава, каквато Й подобава сега, всякога и във вечни векове.
5. При всеки отделен случай, дори и за най-малки и почти незначителни съобщения (названия, имена и календарни изчисления) сме се отнасяли до известни специалисти и капацитети при Българската Академия на Науките. На първо място – Археологическия Институт при БАН, директор академик Кръстю Миятев, библиотекаря Анна Алексиева и др.; Институт по история – проф. Всеволод Николаев; проф. Петър Динеков; проф. Александър Бурмов (специално за случая с хаджи Примо и игумена иеромонах Христофор); Институт за български език – старши научен сътрудник Василев; Институт по Византология – сътрудници Геновева Цанкова и Христо Петков; турколога др. Петър Миятев; секретаря по културни въпроси при Унгарското посолство в София – Клаубер; гостуващият у нас председател на Комитета по Културни въпроси при Министерския Съвет на Унгарската Народна Република – Йоже Варга и др.
6. Намирам, че както библиографията, така и всички дадени тук обяснения, не бива да се вписват в Кондиката, а да се имат пред вид (от този машинописен екземпляр), когато някой би пожелал да работи някой научен труд върху историята на Бачковската Света Обител.
7. Намирам още, че ще е необходимо от написаната вече ръкописно, със съответните винетки, заглавки и миниатюри К о н д и к а да се направят поне три преписа на машина, за да бъдат преписите под ръка на интересуващите се, а не самият оригинал, който от чести прелиствания и вземане на бележки ще овехтее и ще се развали. Разбира се, този въпрос е единствено от компетентността на манастирската управа.
8. Аз нямам нито духовно-църковната власт, нито християнската чистота, непорочност и добродетел, за да прокълна този, който би дръзнал да повреди, порази или открадне тази книга, или дори само страница от нея. Нека това стори съответното духовно-църковно началство съобразно каноните на Светата ни Вяра. И все пак, струва ми се, че съм длъжен да кажа: „Нека този, който би дръзнал да извърши едно от казаните вече злодеяния върху тази книга „К о н д и к а”, преди да го извърши да помисли, че скритото от хората не е скрито за Всевиждащия. А Той е Пресправедлив и въздава всекиму по делата!” Дано да въздаде и на мен, едничко по любовта ми към Него, защото съм грешен да прося повече!


А м и н !

29 септември 1955 г. Помени ме, Господи, в Царството Си
София
(Светозар Димитров – Змей Горянин)