Amazingly Adaptable

krapchevFeaturing the most flexible and configurable layout we've ever created.

Lean and Clean

markov_pokrivatA clean and professional design coupled with less overhea.

Easier Customization

goryaninCSS based colors and organized CSS code blocks, along with less images.
За проекта
Научният проект “Литература и политика”, който се осъществява в Института за литература при Българската академия на науките и в периода 2005-2009 г. е финансиран от Националния фонд “Научни изследвания” в Министерството на образованието, младежта и науката, има за цел да проучи как българската литература /вкл. и българската емигрантска литература, литературата на малцинствата/ – от 30-те години на ХХ в. до наши дни – чете политическото. Издирват се и се въвеждат в научно обръщение неизвестни досега архивни извори и документи от и за преследвани, забранявани и забравени български писатели с оглед разкриване механизмите на взаимовлияния между литература и политика, институции, политически процеси. Изследванията са фокусирани върху издирването, опазването, осмислянето, издаването и популяризирането на българската художествена, критическа и документална антитоталитарна литература, която остана неприспособима към канона на социалистическия реализъм, а и извън националната ни литературна история. Това е литературата въпреки, която принадлежи единствено на самата себе си. Литературата въпреки (или покрай) всеобщия, тоталния контрол над всички сфери на обществения и личния живот на човека; въпреки преследването, репресиите, терора, страха, въпреки свръхидеологизацията, въпреки свръхполитизацията, милитаризацията и централизацията на властта.
В рамките на научния проект “Литература и политика” през 2009 г. в Института за литература при БАН  започна издателската поредица “Другата българска литература на ХХ век”. През март 2009 г. с подкрепата на Фондация “Конрад Аденауер” беше проведена Национална научна конференция с международно участие “Антитоталитарната литература: преодоляване на тоталитарния манталитет”.
Научният проект“ Литература и политика” създава нова база данни, попълва нови проблемни полета за “политиката” на литературата срещу тоталитарното мислене и тоталитарното действие. Проектът прави достъпни цели незаслужено пренебрегвани  пластове от историческото и културното ни минало. Преследвана, цензурирана, забранявана, неиздавана, непроучвана в периода на “реалния социализъм”, днес тази литература възстановява насилствено отнетата ни памет за автентизма на българския обществен живот. За нас е особено интересен и опитът на други страни н изследването на антитоталитарната художествена и документална литература.
Ръководител на проекта е ст.н.с. д-р Вихрен Чернокожев
 
Научни изяви
НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ „АНТИТОТАЛИТАРНАТА ЛИТЕРАТУРА: ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ТОТАЛИТАРНИЯ МАНТАЛИТЕТ“

rotator-demo1В края на март 2009 г. в Дома на учения при БАН се проведе Национална научна конференция с международно участие „Антитоталитарната литература: преодоляване на тоталитарния манталитет“. Конференцията и предстоя¬щият сборник с докладите се осъществява с финансовата подкрепа на Софийското Бюро на Фондация „Конрад Аденауер“. Форумът е част от научния проект „Литература и политика“ на секциите „Нова и съвременна българска литература“ и „Литературно изворознание“ в Института за литература при БАН. В тази първа по рода си научноизследователска програма за изследване на антитоталитарната литература участваха с 32 доклада учени и преподаватели от Института за литература при БАН, СУ „Св. Кл. Охридски“, ВТУ, ЮЗУ и ШУ, от Германия, САЩ, Турция, както и известни писате¬ли (Димитър Бочев, Цветан Марангозов), журналисти (Христо Христов, от Германия – Милен Радев, Весела Кулева), специалисти от Националния музей на българската литература и др. Очертаха се няколко тематични полета:  

основополагащи доклади, дефиниращи понятието антитоталитарна литература не само като литература, алтернативна на соцреалистическия канон, а като другата, различната българска литература на ХХ в. Памет за злото, отстояваща личностната идентичност, проблемите на човека и на човешкото в условията на тоталната несвобода и извън клишетата на колек¬тивистичната утопия. Докладите на ст. н. с. д-р Вихрен Чернокожев, ръководител на проекта, и Никита Нанков (САЩ) очертават границите, общите характеристики и жанровото разнообразие на антитоталитарната литература. Част от изследванията (проф. Божидар Кунчев, Норберт Рандов /Германия/, ст.н.с. д-р Георги Цанков, ст.н.с. I ст. дфн. Едвин Сугарев и ст.н.с. I ст. дфн Николай Аретов, ст.н.с. д-р Пламен Антов, д-р Барбара Байер /Германия/, Калин Николов, Красен Фердинандов) визират конкретни български автори и творби, вписващи се в понятието антитототалитарна литература – Александър Геров, Александър Вутимски, Радой Ралин, Константин Павлов, Борис Христов, Димитър Коруджиев, Борис Делчев, Асен Христофоров. На форума бе широко представена и емигрантската българска литература в лицето на известни и не толкова известни автори, някои от които за пръв път са обект на литературоведско внимание. Доц. д-р Яни Милчаков изведе темата за мемоарната литература на българските дип¬ломати-емигранти след 1944 г. в обхвата на „другата българска литература“. Два доклада бяха посветени на пиесите на Цветан Марангозов (ст.н.с.Пенка Ватова, ст.н.с. Мариета Гиргино¬ва), Васил Балевски представи неизвестна информация за немскоезичната емиг¬рантска литература, биографиите и книгите на Стефан Попов и Стефан Маринов Йовев. Епистоларната проза и поезията на Стефан Маринов за пръв път беше обсъдена в докладите на Милен Радев (Германия) и Цвета Трифонова; теорията на проф. Цветан Тодоров за предела на човешкото в екстремни ситуации бе анализирана в доклада на докторант Мирослава Дойчинова (Шуменски университет).
продължава>